AC/DC, 14 май 2010, София
"Има дни, има дни в които не вали…" ... перефразирайки малко песента на една българска група. Има дни които са особени, има дни, които не се забравят ... Такъв беше 14 май 2010. Не защото не валя, а би трябвало, ако следваме логическата последователност от предишните два дни, в които вечер като по команда се изтърсваше огромно количество дъжд, с град за разнообразие.
На 14 май атмосферата в центъра на София беше ... заредена с постоянно и променливо електричество. Докато се придвижвах към стадиона навсякъде срещах на пръв поглед хаотично мотаещи се, но въпреки това целеустремени фенове с черни тениски. От всички по-рок настроени заведения се чуваха песните на AC/DC. В едно заведение на Шишман явно страдаха от липсата на записи на групата и услужлив посетител беше спрял колата си наблизо, с отворени прозорци и беше надул озвучителната си система, в която естествено бяха заредени парчетата от музиката на Деня. Между другото на Неофит Рилски, там където беше барчето на Визаж, сега е Irish Pub, baby :)
Организацията беше на ниво, предварително знаех от кое КПП трябва да влезем и влизането стана бързо. Не посмях да си взема чадъра и фотоапарата. Въпреки че фотоапарата ни не е професионален, не изглежда като сапунерка и имах реални опасения, че няма да ме пуснат с него. Още на първия пропусквателен пункт в един кашон охранителите събираха чадъри, метълски гривни с по-остри шипове, един дезодорант и даже ножче :)
Билетите бяха с места. Не бяхме сигурни, че ще се спазват, даже не бяхме сигурни, че седалките на стадиона са номерирани, но се оказа че грешим, имаше си места и хората си ги търсеха. Това беше още един плюс за организаторите, защото на концерта на Мадона, пак бяхме с билети за седящи места, но въпреки това стояхме, защото всички места в нашия сектор бяха заети още един час преди началото.

Подгряващите - Конкурент - започнаха на време.... нямам какво да кажа за тях.
AC/DC излязоха ефектно в 21,15, след изстреляни фоерверки по цялата дължина на врязаната в публиката част от сцената.
Червените рогца на публиката премигваха много сатанински в тъмното.

Австралийското чудо Ангъс Йънг (с шотландска кръв във вените) не пожали сили и дрехи и по време на целия концерт беше най-активния на сцената. Поведението му на сцена отдавна се е превърнало в негова запазена марка. Като се започне от облеклото му (ученическа униформа с къси панталони, кепе, вратовръзка и бели къси чорапи), мине се покрай типичната походка-подскоци на един крак, докато другия е изпружен напред, стрийптиза (на The Jack) до боксерки (на задната част, на които пишеше AC/DC), провирането на грифа на китарата между краката на Брайън Джоунс, спазматичния му танц, легнал по гръб, като през това време свири на китара ... какво друго да ви кажа - Ангъс беше шоу в шоуто на AC/DC.

На този концерт присъстваше най-фенската и най-верна публика. Почти всички бяха спазили стриктно dress code-а на събитието - черни тениски или потници със запазения знак и името на групата и диадема с рогца на главата. Усещаше си как някои от тях, слушали AC/DC на младини, сега пристъпват към последния етап от реализирането на мечтата си. Други влизаха в стадиона, като в светилище, където боговете им ще се материализират. Много емоционално заредена публика. От началото на първата песен всички станаха на крата и не седнаха до края.
На официалната песен за стриптийз - The Jack - камерите се раздвояваха между Ангъс и красивите български фенки, някои от които доста смело останаха по сутиени.
Накрая с топовни изстрели и заря, на сцената всичко свърши... но не и в сърцата на публиката - там все още продължава...